Беше топла лятна вечер, той чакаше на гарата, чакаше нея. Времето счкаш беше спряло и автобуса не идваше и не идваше. Макар и да беше уверен че всичко ще мине добре, и че точно тя е единствената - на него му беше малко притеснено. Все пак до сега не се бяха срещали на живо. Потънал в мисли, той дочака автобуса и в мига в който тя слезе и се видяха очи в очи, притеснението изчезна и вече друго нямаше значение. Бяха заедно и се радваха на това. Поеха на разходка към морската градина, бавно, хванати за ръце, говореха си, смееха се. КОгато пристинаха там поеха по моста, стигайки в края му, видяха лунната пътека. Красива, безкрайна, вдъхваща приятно усещане за наслада и любов. Казаха си че е хубаво и поеха към едно от многото крайплажни заведения, сядайки там и пиейки приятни разхлаждащи коктеили, наблюдавайки тази прекрасна лунна пътека,и просто говорейки, те се сгушиха един в друг и там се целунаха за първи път. Беше гореща и дълга целувка, изпълнена със много страст и чувства. Беше целувка сложила началото на нещо, нещо красиво и истинско. Целувката за която той беше жадувал цял живот и която искаше да не свършва. Цялата нощ беше тяхна, целият свят също, следващите нощи, бяха още по красиви и приятни, изпълнени с любов, прегръдки и целувки. И въпреки че лунната пътека под която започна всичко се криеше, или може би беше отишла за да помогне на други две човечета да се целунат, но това нямаше значение за тях. Защотото нямаше по хубаво нещо от това да са заедно, хванати за ръка да се разхождат и да се радват на живота.